Моятя мисъл далече се рее,
А ти до мене, кротко лежиш.
Твоето стройно тяло ме грее, 
в плен ме с очите твои държиш.

Защо тогава е мисълта ми
литнала в звездните чак висоти.
Сякаш изследва човешките драми, 
чука припряно по всички врати?

Не, тя не бяга от тебе, не бяга.
Тъкмо обратното - тя отдалече
по-ясно вижда хубостта твоя

и ти просторите звездни предлага.
Иска тя твой водач да е вече,
а ти да бъдеш изцяло моя.

29.08.1996 г.    Асен Марианов    

http://poeziq-liubov.blogspot.com/



 Влюбеният мъж
МАСЛО ОТ ЧЕСЪН
Течно масло от чаено дърво на Д-р. Фьостер
 

Масло 110 билки с Алое вера