На моята любов ти дириш зная,
а аз - на ласките ти нежността.
Нали, нали ще ми дириш покоя
с целувката на твоята уста?
Не искам на раздялата аз мрака,
на дългото очакване скръбта.
Сърцето ми безсилно е да чака
далеч от тебе твойта красота.

Когато слушам твоя глас, копнея
да мога, взрял се в твоите очи,
като въздишка с тебе да се слея
и този глас безспирно да звучи.
Не искам на раздялата аз мрака,
на дългото очакване скръбта.
Сърцето ми безсилно е да чака
далеч от тебе твойта красота.

Усмивката ти светла щом ме грее,
за мене китна пролет разцъфти,
сърцето мое затова копнее
усмивката до мен да бъдеш ти.
Не искам на раздялата аз мрака,
на дългото очакване скръбта.
Сърцето ми безсилно е да чака
далеч от тебе твойта красота.

Протгнеш ли ръка и ме погалиш,
в миг пулсът на сърцето става друг -
с докосването ти кръвта му палиш,
затуй то иска вечно да си тук.
Не искам на раздялата аз мрака,
на дългото очакване скръбта.
Сърцето ми безсилно е да чака
далеч от тебе твойта красота.

На моята любов ти дириш зная,
аз - на ласките ти нежността.
О, нека вечно да остане моя
целувката на твоята уста.
Тогава на раздялата ни мракът,
на дългото очакване скръбта
не ще намират сили за атака,
с победа ще ликува любовта.

1.07.1989 г.        Асен Марианов    
http://poeziq-liubov.blogspot.com/