На полето трева зрее,
здрави мъже коси въртят,
над полето слънце грее
и соколи два летят.

Мишки сред тревата дират,
гладни са сега комай,
а щурьците лудо свират,
както и през месец май.

Пейзажът е прекрасен,
на сено навред дъхти
и денят е ясен, ясен -
светът пълен с красоти.

Ден нечувано приятен,
дълъг като летен ден,
а трудът е благодатен,
макар доста запотен.

В този ден и Виолета
е под слънчевия пек
и усърдно е заета,
като всеки здрав човек.

Здрав човек на селска почва,
който хляба сам пече.
Скоро жътвата започва,
бързо времето тече.

Виолета е красива
и е стройна, и добра,
както в писмен текст курсивът,
като ясната зора.

Аз я гледам как чевръсто
вилата в ръце държи;
чувство като вино гъсто
на сърцето ми лежи.

Чувство, съхранено в тайна,
но напиращо навън.
Обичта у мен е трайна,
а не като кратък съм.

Имам мисъл благородна -
да я взема за жена,
но дали е тя свободна
и дали ще я склоня?

Тя държи се с мен любезно,
разговаря с интерес,
но това е безполезно,
ако друг я вземе днес.

Искам аз щастлив да бъда
с нея, а пък с мене тя,
а не тя да е отвъд, а
аз от болка да скимтя.

Искам хубостта и цяла
пред очите ми да грей,
когато и млечно бяла
страст и жажда да пилея.

Цялата да я съзирам
и насладата изпил,
сред мечтите да не спирам
да живея все в април.

Китен май да ме очаква,
вишните да тънат в цвят,
че пчели навред жужат.

Хем цъфтежът да напира,
хем да бъде все пред мен
с най-звънливата си лира
най-разцъфналият ден.

Красотата, пред която
се в очакване топиш,
буди чувството най-приятно
и най-много я скъпиш.

Тъй в мечти се аз унасям,
Виолета щом съзра
и с мълчание огласям
символичната гора.

После вятърът, усетил
тази лятна мараня,
лудо заигра в полето
и сеното разпиля.

Сви, изви се, понамигна,
край Виола прелетя
и полата и повдигна,
сянка да му пази тя.

Чудна гледка краткотрайна
тук пред мене се откри.
Плът моминска, плът сияйна
с блясъка ме озари.

Чувството на срам ми каза:
- Поглед бързо отклони.
Туй, което се показа,
е и в другите жени.

Чувството на страст отвърна:
- Погледни я, погледни.
Туй, за миг което зърна,
нямат другите жени.

То при нея е различно.
Тя е бисер, виждаш сам.
Няма нищо неприлично -
вятърът се пъкна там.

А Виола тъй изписка
и полята си прибра,
че на вятъра не стиска
да повтори таз игра.

Не плаши се, Виолета.
Скрита хубост - сторен грях.
Много красоти в полето
аз през този ден видях.

Знай, че много са ония,
гдето за срама приказват,
но не те че нещо крият -
нямат какво да показват.

23.08.1991 г.