След миг животът е различен,
след миг си тръгва облачето – птица.
След миг едната мисъл се стопява
и друга я замества без да пита.
А ,вятърът играе си на Господ,
отнася всеки миг незаменим,
милувка дава ти и шепне-
„Мигът е мой, дете… ела със мен да полетим!“
И тръгваш с вятъра неспирен,
издигаш се високо, после падаш
и стискаш твоя миг така жестоко,
че дори не осъзнаваш , че го нямаш!
Но идва ден, когато
между силен ураган и полъх летен,
задаваш си въпрос тъй прост и лесен-
„Къде ме води този вятър волен?
Защо излъга ме, че в него е мига?!?
Я, тихо да приседна тук спокоен
и истината май ще разбера!“
И нито бяг безспирен,
ни буря трудна и опасна,
не те отвеждат при живота вечен…
А , и мигът , не е на вятъра обречен!
Той тих и неподвижен в сърцето ми стои
И само мой е, вярвам…
А ти щом искаш… вятъра гони!!!
Автор : Катрин М
29.07.2019г.