Последната въздишка липата отрони
и в мрака настъпил се в сън потопи.
Една ли е птичка тук в нейните клони
гнездото си свила и сладичко спи?

Дъждът ароматен кого ли не мами,
кого на опива , кого не крепи?

Луната отгоре това щом съзира,
загравя, че пътят и дълъг е. В миг
тя тръпка усеща и в унес се спира.

А двамата млади под клоните скрити,
прегърнати вглеждат се в лунния лик,
и тъй са щастливи, и тъй са честити.

21.04.1991 г.               Асен Марианов    

http://poeziq-liubov.blogspot.com/

Красотата ще спаси света!

Хубав ден!