От Балкана вятър вее,
от небето дъжд вали.
Твоето лице се смее,
моето сърце боли.

Ах, къде е, ах, къде е
тоз проблем, що ни дели?
Твоето лице се смее,
моето сърце боли.

Кой скръбта ми ще разсее,
радост с мен да сподели?
Твоето лице се смее,
моето сърце боли.

Утре слънце ще огрее
вишни с цвят и с рой пчели,
Твоето лице ще се смее,
с мен, сърце да не боли.

22.03.1994 г.                  Асен Марианов    

http://poeziq-liubov.blogspot.com/



Витал гел
КАПСУЛИ С КАНЕЛА
ЛЕЧЕБНИ ПРЕВРЪЗКИ „ FU - SHU ”