Шумът на бялата бреза
напомня много твоя глас,
росата - твоята сълза,
която на раздяла в час
в очите хубави блести
и с мъка я преглъщаш ти.

Животът често ни дели.
Недей при всякоя раздяла
да плачеш. Много ме боли,
когато с кърпичката бяла
за сбогом махаш и сълза
попари бялата бреза.

20.08.1989 г.              Асен Марианов    

http://poeziq-liubov.blogspot.com/

В подкрепа на свекъра и свекървата ми в тези трудни моменти!