Кротко влезе в стаята, смирено
седна на леглото ти до мен.
От какво така е уморена? -
се запитах. в в мисъл углъбен...

Без да съм въпроса произнесъл
гласно, мисълта ми го разбра
и отвърна: "Гостенин невесел
твой съм аз. Съдбата ме избра!"

"Как така! Но кой си всъщност ти?
И каква съдба те е избрала?
Карнавал ли накакъв, какво е?"

"Всякакви въпроси си спести.
Същността ми ще узнаеш цяла
ден след ден. Аз бъдеще съм твое."

24.05.1995 г.                            Асен Марианов  
 
http://poeziq-liubov.blogspot.com/ 

aide pak za tabletki