и когато те не са си вкъщи,

миг след миг към портата наднича -

някоя дали не се завръща.

Тропне ли се портата, подскача.

Види ли, че идва рожба свидна,

спира да плете, от радост плаче,

благодарна на съдба завидна.

Майчино сърце не се променя,

майчината обич не пресъхва,

майката безукорно очаква.

Без да се кълне, тя не изменя,

с мисълта за рожбите издъхва

и от грижите не се оплаква.

29.10.1994 г.         Асен Марианов   

http://poeziq-liubov.blogspot.com/ 



Алое Вера - дъвчащи пастили
Крем-балсам "Драконов огън" за тяло