Тъгата свърши, за среща час е.
Сега ще зърна моята любима,
ще се усмихне моето щастие,
слънчеви дни и за мене ще има.

Влакът пристига, запъхтян спира - 
от дълъг път тежка умора.
Гледам вторачен, дъхът замира.
Слизат и бързат усмихнати хора.

Всички те бързат, а тя се бави.
Още минута и май ще припадна - 
тъй се вълнувам. Ай, ето и тя...

О, този миг не ще забравя.
Другиго тя разцелува тя жадно,
друг й подаде букетче цветя.

2.03.1994г.            Асен Марианов   

http://poeziq-liubov.blogspot.com/  




Лецитин Гранулат 

Селен 
Златен крем - биоактивен регенериращ крем

Билков шампоан за коса: Спрете пърхота, сърбежа и косопада

Таблетки с магнезий и калций