Буреняса старата пътека,
че по нея никой не върви, 
сплетокха се буренът и клекът,
сякаш са обронили глави,

от тъга по теб и мен. Откопе
крак не ни е стъпвал в този край.
Камъкът дори е недоволен
и се е разпукал вече май.

Старата пътека - жива връзка
някога, разделяща сега
нашите сърце, скърби за нас.

Вятър ли застене, дъжд ли пръска,
тя потъва в горестна тъга,
както съм в тъга потънал аз.

26.03.1994г.           Асен Марианов  

http://poeziq-liubov.blogspot.com/   

 

Алпийски балсам с мас от мурмел  
Кристален камък  
Таблетки с магнезий и калций