Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2014 21:51 - ОТ ДЕТСТВОТО В НАСТОЯЩЕТО
Автор: mrazekoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8936 Коментари: 12 Гласове:
22

Последна промяна: 11.08.2014 21:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Колко бързо минава времето. Годините летят и ние  откриваме само нашата промяна като се срещнем, или се погледнем в  огледалото....

Детството!  Докато го усетим, докато му се наслаждаваме и радваме, вече е преминало и идва друг етап, след това  следващ, следващ и чааак до сега.....

Безгрижието на детските години изпълнени с доброта и наивност. Впечатляване и доказване на собственото си "АЗ" взели пример от по-възрастните .... Това беше по мое време.

Беше много огдавна и селския  живот се променяше през летните месеци.
Идваха гражданчетата при своите баби и дядовци и през цялата ваканция се смесваха два  различни начина на живот - градски и селски....

Роднини сме.  Неговия прадядо и моя дядо са братя, но това е било много отдавна и почти не  ги помним...  
Водеха го от Варна на село през ваканциите, играехме и аз като най-голям от тайфата упражнявах  диктат върху по-малките... Особено силна ми беше доминацията във футбола. На близката полянка ритахме от сутрин до вечер и гонехме топката в съседните градини...
Неведнъж разплаквах по-малките и нали затова бях бате Стефко, за да  си докажа силата пред  малките.
Понякога той се сърдеше и му викахме - сърдитко Митко, но това беше много за кратко и след това ухилен излизаше и  всичко беше както си е било. В общи линии всички бяхме добри деца. Нямаше някакви особени прояви в поведението ни...
Годините си вървяха и след време се виждахме по-рядко и по-рядко.
Баща му - капитан в Военноморските сили го водеше и прибираше, а срещите ни ставаха  по-редки и по-редки...
Завърших училище и влязох в казармата.  
В Балчик се наложи да служа в Школа за шофьори. Кормувахме  "градско" във Варна и  през ден два пътувахме между двата града....
Веднъж при една почивка  във Варна видях  деца да се пързалят с лагерни колички по асфалта. Наближих  до тях и видях Митко!
Малкото момче Митко порастнало малко, но все още с детски навици се пързаляше с количката. Той веднага дойде при мен, заприказвахме се и с интерес ме наблюдаваше като войник.  Не беше ме виждал във войнишки дрехи.
Предполагам, че съм изглеждал в очите му много променен - почти възмъжал. Нали затова се казва, че  мъжът като влезе в казармата се променя и като характер и като визия. Усетих едно особено отношение към мен.
Бате Стефко вече е войник и това е много различно от това, което съм бил преди време в неговите очи...

Минаха години - виждах  понякога баща му, когато се връщаше на село - капитана...
Пенсионира се капитана, но продължаваше да идва в бащината си къща - - три четири пъти в годината...
Питах го за Митко и научавах, че момчето учи  в морското училище и че служи във флота..
После отново  учи и продъжава да върви нагоре.
И пак учение и учение и служба във Военноморските сили.
Радвах се за него, но много рядко сме се виждали...
В последните години имах  възможност да видя Митко, когато докарваше възрастните си родители на село в бащината им къща...
Беше променен - съвсем различен от това, което  познавах, но усмихнат, с чувство за хумор и прекрасен приятел.
Беше ми приятно да се виждаме по един два пъти в годината.
Идваше с цивилни дрехи, а знаех, че расте в йерархията, но никога не го бях виждал в униформа.

Изненадата дойде, когато разбрах, че преди месец е назначен за командир на Военноморските сили на България!!!!
Нашия Митко - толкова се радвах на този факт!
Обади ми се по телефона, че идва в Русе за честване на 100 годишнината  на Военноморските сили, което е поставено именно в Русе. Искаше да се видим. Аз поръчах да дойде, но обезателно с парадна униформа. 
Дойде момчето - видяхме се - поговорихме надълго и нашироко за миналите години. Спомнихме си различни случки и усмивките не слизаха от лицата ни.
Беше незабравимо!
Бях горд с Митко, с нашия Митко, но за него аз вече не бях бате Стефко...
Бях вече Чефо, защото няма как един контраадмирал да каже "Бате"... :)

image
Това беше  накратко една история  пренесена от детските години в наше време.
История, която винаги ще помня  и ще съм горд, че едно дете израстнало покрай мен стана  велик мъж служащ 

 на Майка България!



Гласувай:
22



Следващ постинг
Предишен постинг

1. makont - Я, колко сте порасли!
12.08.2014 08:03
На чаша кафе с прекрасните спомени от детството. Толкова е хубаво, че винаги можем да "прескачаме" там в онези години, когато бяхме само ентусиазъм и вихрени мечти и същевременно палави, изпълнени с живот. Сега малко уморени, намерили своя път в живота, и все пак щастливи. Усмивки!
цитирай
2. veninski - Хубава история, приятелю. Живи и ...
12.08.2014 08:15
Хубава история, приятелю. Живи и здрави!
цитирай
3. mrazekoff - Мая
12.08.2014 17:17
makont написа:
На чаша кафе с прекрасните спомени от детството. Толкова е хубаво, че винаги можем да "прескачаме" там в онези години, когато бяхме само ентусиазъм и вихрени мечти и същевременно палави, изпълнени с живот. Сега малко уморени, намерили своя път в живота, и все пак щастливи. Усмивки!


спомените от детството нямат край, но по-важното е, че приятелството си остава за цял живот, въпреки години ранга в обществото и състоянието.
Благодаря ти за хубавия коментар!
Прекрасни летни дни
пожелавам на теб и на всички около теб!!!!
цитирай
4. mrazekoff - Васко,
12.08.2014 17:20
veninski написа:
Хубава история, приятелю. Живи и здрави!

Хубаво е, когато в спомените се връщаме назад в годините и си припомняме детските години. Вече не сме същите.
Накакси много бързо мина времето на нашия растеж, но пък сега от дистанцията на времето се наслаждаваме на детската си наивност...
Криви и свежи родопски дни ти пожелавам, приятелю!!!!
цитирай
5. mt46 - Поздрави!...
13.08.2014 18:24
Това заведение не е ли зад СОУ "Възраждане"?...
цитирай
6. mrazekoff - Не, не е....
13.08.2014 21:39
mt46 написа:
Това заведение не е ли зад СОУ "Възраждане"?...


Това е парка в Червена вода...
цитирай
7. priqtel12 - Радващо е, когато приятелствата от детството
15.08.2014 16:34
прерастват в мъжки приятелства.
Това разбирателство личи и на снимката.
Поздрави, приятелю!
цитирай
8. mrazekoff - Ива,
16.08.2014 18:01
priqtel12 написа:
прерастват в мъжки приятелства.
Това разбирателство личи и на снимката.
Поздрави, приятелю!

аз още в постинга писах, че това моммче през ваканциите беше неотлъчно тук - на село. Играехме както всички деца, сърдехме се, радвахме се и това се пренесе в годините. Един тръгна на една посока - друг - в друга.
Рядко се чувахме - животът беше обхванал всички със своите задължения и трябваше да се справяме с тях....
Развам се, че имах възможност да го видя отново, но предполагам, че ще има и други възможности след време....
Благодаря ти за посещението и хубавите думи в коментара ти!
Красиво и спокойно лято ти пожелавам!!!!
цитирай
9. ana1951 - Сърдечна среща и прекрасен повод за ...
16.08.2014 19:19
Сърдечна среща и прекрасен повод за написване на
" ОТ ДЕТСТВОТО В НАСТОЯЩЕТО" Хареса ми описаната история.Благодаря Стефан! Да сте живи и здрави и след 50год. отново да Ви видя на снимка в твоя блог.
цитирай
10. mrazekoff - Ани,
16.08.2014 19:48
ana1951 написа:
Сърдечна среща и прекрасен повод за написване на
" ОТ ДЕТСТВОТО В НАСТОЯЩЕТО" Хареса ми описаната история.Благодаря Стефан! Да сте живи и здрави и след 50год. отново да Ви видя на снимка в твоя блог.


аз имам чувство за хумор, но в случай твоето ме превъзхожда :)
След 50 години е хубаво да се срещнем, ноще е трудно, пък и как ще изглеждаме ????
Както и да е. Важното е, че имахме възможност да се видим, особено след като Митко застана на този важен пост преди месец.
Радвам се, че имах възможност да споделя с вас - моите приятели тази среща. Радвам се, че също като мен съпреживявате този момент.
Нека да е усмихнато и светло това лято за теб и за всички около теб!!!!
цитирай
11. katan - Минало и настояще!
17.08.2014 10:52
Затваряме очи и сме там, в детството. Отгаряме ги и сме тук, в настоящето.
Твоята история ми хареса с приятеля-роднина.
Как един контраадмирал да каже на теб "батко":)?
Да сте живи и здрави, Стефане!
Поздрави!
цитирай
12. mrazekoff - Катя, че ти си го казала
17.08.2014 13:47
katan написа:
Затваряме очи и сме там, в детството. Отгаряме ги и сме тук, в настоящето.
Твоята история ми хареса с приятеля-роднина.
Как един контраадмирал да каже на теб "батко":)?
Да сте живи и здрави, Стефане!
Поздрави!


в коментара си прекрасно!
Пътуването във времето на нашето детство е толкова приятно, но и малко тъжно, защото всичко това е необратимо...
Останало далеч назад, когато всичко около нас беше голямо, а пък ние малки и наивни, попиващи всичко от заобикалящата ни действителност....
Благодаря ти, Катя, за хубавия коментар!
Нека да е усмихнато и благословено това лято за теб и за всички около теб!!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1885643
Постинги: 134
Коментари: 3033
Гласове: 52832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031