Прозорците на тъгата са затворени.

Къщата е издигната върху хълм от мрак.

Звездите отдавна са изключени –

улични лампи преди зазоряване.

Луната е обърната с тъмната си страна.

Уморени след дългото свирене,

щурците вече са прибрали инструментите.

Вятър духва внезапно фенерите

на кварталните светулки.

Колите карат с изгасени фарове

по мокрите пътища.

В прозорците виждам отразена

ярката си рокля.

Кръвта й полека се стича към пода.

Сянката ми се движи по стълбите.

Надолу  – по тънката червена линия

към приземието.

В заключената къща на тъгата.