- Кой звънни на моя телефон

в този късен, за сън час?

- Аз звъня и отдалеч с поклон

питам те: да дойда ли у вас?

- Кой си ти и как така ти хрумна

да ме будиш? Може би бандит...

- Моля те, бъди така разумна,

направи ме тази нощ честит.

- Как честит да те направя? Боже!

И нахален ставаш при това...

- Само те помолих, ако може...

Ще ти шепна пламенни слова.

- Не слова желая. Сладък сън

ми е нужен в този късен час.

- Знаеш ли каква мъгла е вън,

а подслон за сън си нямам аз.

- Чужда сън на този твой проблем.

Повече недей да ми звъниш!

- Хора сме, подслон, за да дадем,

тъй че е разумно да склониш.

- Да склоня какво? Да те приема?!

Хорската мълва ще плъзне в миг.

- Всяка отговорност ще поема,

казано на най-разбран език.

- Лесно те е да ме увещаваш,

но съм в къщи тази нощ сама.

- Моето момиче, да прощаваш,

но до век ли все ще си мома?

- Нека тоз проблем остане мой.

Имам време да го разреша.

- Ето, дъжд вали като порой - 

дрехите, къде ще изсуша?

- Чакай в телефонната кабина,

докато престане да вали.

- Аз съм на открито, ще настина

и ще ти тежи на съвестта, нали?

- Все едно, нали не те познавам

няма за последствия да знам.

- Че не ме познаваш ти признавам,

твоя телефон аз зная сам.

- Аз ще го прекъсна, за да мога 

цяла нощ спокойна да си спя.

- Не прави това сега, за Бога,

че по теб от обич се топя.

- Как така? Тя с теб сме непознати.

Виждал ли си ме поне веднъж?

- Виждал съм те. Бързахте с баща ти

една вечер, че валеше дъжд.

- Спънах се тогава, кръв потече

от ожулената от асфалта рана...

- И едно момче те взе и рече:

"Хубавици моя, как тъй стана?"

- Аз му рекох: "Може би нарочно,

твоите прегръдки да позная."

- Той ти рече: "Не бъде порочна!

Може да е лош за тебе краят."

- Аз му рекох: "В тебе имам вяра.

Честността в очите ти личи."

- Той ти рече: "Раната ми стара

не разтваряй, моме, замълчи."

- Аз му рекох: "Аз съм наранена,

ти си здрав и вечно здрав бъди."

- Той ти рече: "На мен поверена,

нивга те не ще слетят беди."

- Аз му рекох: "Бих била щастлива,

ако станеш ти закрилник мой."

- Той ти рече: "Бурята е крива,

 затова при буря вкъщи стой."

- Аз му рекох: " Скука е голяма

в буря лятна вкъщи да си сам."

- Той ти рече: "Проблем за да няма,

телефонен номер ще ти дам."

- Ти го даде, но аз го изгубих,

за което и сега скърбя.

- Оттогава аз съм в тебе влюбен

и сърцето пие го змия.

- Ти се обаждаш? Невъзможно!

Всяка нощ сънувам те. Ела!

- Знаех си, че туй е неотложно.

Чакай - идвам с моята кола.

30.07.1991 г.                 Асен Марианов    

http://poeziq-liubov.blogspot.com/

 

Защитен чип за телефон Wave Guard
БИОСАНОР - капки
АНТИЛИПИДЕН ЧАЙ