Сърцето мое се теши
любов със стара дата,
затуй по-често ми пиши,
посочвай ми следата
на твоя път в далечен край,
на чувствата си жарки,
че инак ще потърся, знай,
по-предан другарки.

И не мисли, че надали
намерил бих такава,
но после да не те боли -
сама ще си си крива.
Не, не това е моя цел,
недей ме обвинява.
Теб винаги бих предпочел,
но не бъди лукава.

Помни, че чувството храна
изисква, за да диша.
На теб, на друга ни една
писма такива пиша.
Ала и ти пиши на мен,
аз имам таз заслуга.
Не ми ли пишеш някой ден,
ще си потърся друга.

30.06.1989 г.              Асен Марианов    

http://poeziq-liubov.blogspot.com/