Аз пях и пях... О, колко дълго пях.
А песните ми чуха ли, не зная,
но чак сега, но чак сега разбрах,
че не живях, а ето ме на края.

Да плача ли или на буен смях
да се отдам, па докога изтрая?
От мъка и от жал, че не живях,
а бързах всичко в песен да извая.

Не! Нито смях, ни плач, а само радост
аз исках да изпълва ми гърдите,
догдето жив съм още на земята.

Не пропилях напразно мойта младост
и не търпях напразно аз бедите,
защото Тя е в песните  изпята.

17.11.2000 г.                                   Асен Марианов