Коприната е притеснена,

до теб когато се докосва.

Позиция неизяснена

заема тя и се ядосва,

че красотата й бледнее

пред твойта хубост  ненагледна.

Как с нежност тя да се гордее,

щом нея - не, а теб погледна...

Щом се на тебе възхитя

и тебе трепетно погаля,

от тебе съм опиянен.

По всичко ти отстъпва тя.

Затуй аз нея я не хваля, 

а хваля тебе нощ и ден.