Ама късно те срещна, не е моя вината.

Невъзможно било е рано да те окрия.

Късно се е родила на мечтите жената,

що природата с хубост ненагладна дарила.

Мойта жажда по тебе все такава била е

и такава ще бъде, до последни лъчи

светлината небесна драгоценно сияе

в мойте влюбени в тебе ненаситни очи.

И когато те гледам, и когато те няма,

все ликът ти м с чара на богиня опива

и с магическа сила ме към тебе влече.

Мойта обич - и чиста, и безкрайно голяма,

на мечтата не дава ни за миг да заспива

и на буйни потоци щастието тече.

8,12, 1995 г.                                  Асен Марианов  
 
http://poeziq-liubov.blogspot.com/