Идвам, срещам се с теб. Разговаряме

все за едни и същи неща.

Думи, от употреба изтъркани, преповтаряме

и ни се вижда къса нощта.

Денят пристига светъл, разделя ни

и ни ставя с мечти и копнеж

пак да се срещнем. Неща несподеляни

в нас са изникнали, колкото щеш.

Странно: когато се срещнем отново,

всичко по старому пак си тече,

пак е нощта ту беззведна, ту лунна,

пак е изтъркано нашето слово,

пак нещо лудо към теб ме влече

и ме заставя да те целуна.

 5.12. 1995 г.                Асен Марианов  
 
http://poeziq-liubov.blogspot.com/ 


 

• Капсули с екстракт от сабал и тиквени семки
• Китайско масло
• Гел Аляска