На тополата славей неспирно

песента сладкозвучна извиваше,

до оградата, цъфнала мирно,

аромата си роза разливаше.

В двора ти с бузи румени шеташе

и със славея се надпяваше,

поли пъстри пъргаво размяташе

и с аромат ме опияняваше.

Сега дворът е пуст и глух -

ти си замина, славеят отлетя,

розата от тъга по теб прецъфтя,

вятърът развя цветеца й сух

и остана единствена тъгата голяма,

че тези три прелести вече ги няма.

27,07.1994 г.       Асен Марианов