- Поспри, поспри се! - гората извика, - 
погледай, послушай, подишай!
Поспрях, се погледнах - картина велика,
невъзможно е да се опише.

Заслушах се. Песен, тъй нежна, тъй сладка
сред горския кът се разлива...
Кой пее за мене остана загадка - 
птичка или самодива.

Поех глътка въздух дълбоко тогава
и сетих веднага отмора - 
поисках ли, можех да литна.

Гората, гората, недейте забравя
гората вълшебница, хора!
Там всеки наслада изпитва...

12.07.1994г.            Асен Марианов   

http://poeziq-liubov.blogspot.com/  




Балсам от див кестен
Балсам против мазоли и удебелена кожа 
Бета Каротин 

Капсули за вени

Капсули за простата: Екстракт от сабал и тиквени семки